Венчалните халки и суеверията, които са се запазили до днес

 

Кръглата им форма е знак за непрекъснатост, а изработката им от благородни метали – за скъпоценност. Когато се поставят двете халки една върху друга, образуват знака на безкрайност. Като цяло, халки винаги са се разменяли, но в различни форми, големини и с различни украси по тях.

Суеверията за брачни халки в древността

В Древен Рим мъжа, който си е намерил избраница, трябвало да докаже пред нея и пред семейството ѝ, че има достатъчно богатство за да ѝ осигури спокоен живот. Това ставало, подарявайки ѝ метален пръстен. Целият обичай бил по-важен и от самата сватба, защото именно тогава се уговаряли всички условия за брака. Има свидетелства че през II в. са се разменяли халки, като обещание за вярност, но чак през IV в. те са станали част от обредният ритуал по бракосъчетаване.

Покрай бреговете на Нил е съществувало вярване, че ако не се махне пръстена от ръката на покойника, душата му няма да може да премине в отвъдното спокойно и всички бесове и дяволи ще го задържат на земята сред живите. В Украйна пък и до ден днешен се смята, че починалите трябва да се погребват с халките, за да им покажат пътя към отвъдното. Други народи вярват, че самият пръстен пази от зли духове. Историята познава времена, в които само близки до Бога хора, можели да носят пръстен на ръцете си. В последствие пръстените започнали да служат за печати със семейният герб – символ на индивидуалност.

В продължение на годините, християнството наложило обичай, при който да се изработват халки, които са гладки и лишени от украшения. В разрез с това, дамската половина искала по-богато украсени пръстени със скъпоценни камъни. Това наложило различна традиция - да се подаряват два пръстена – един годежен и халката на сватбата. Естествено в страните, които населението е по-бедно се е използвала една и съща халка и за двете. А там където имало по-явно разделение между мъже и жени, даже младоженците си разменяли различни халки – за за жениха златна, за булката сребърна.

 

Брачните халки и традициите в България

Много поверия и суеверия вървят заедно с размяната на халките. Българските традиции винаги са наситени с много разкази и знамения, които да показват правилният път или да заплашват при избор на грешния. Somaha.Net съветва в никакъв случай да не се забравят брачните халки на обредната церемония.  Ако се забравят е знак за това, че този брак няма да просъществува дълго. Някои дори го свързват със смърт на единият младоженец. Знаменование за смърт е и ако се загуби халката след обредният ритуал. Единственият начин да се избегне е, като се намери в много кратък период същата халка и се изрекат същите думи от обреда, докато се слага. Обяснението защо халките се свързват със смъртта е много просто – подаряваш ли на някого халка, ти му подаряваш живота си. Съответно загубиш ли своята – се губи нечий живот.

Вижте и други златни бижута в онлайн магазина на бижутерия СОМАХА - https://somaha.net/

Лоша поличба е, ако брачната халка падне по време на церемонията. В тази ситуация никой не трябва да се навежда да я вдигне, освен човекът, който води церемонията. Ако друг я вдигне от земята, животът на младата двойка няма да е щастлив. Също така не трябва да се дава халка да се мери от друг човек, защото това ще породи скандали между младоженците.
Ако пък някой иска да забогатее, при първият дъжд след сватбата трябва да се изкъпе в дъждовна вода с халката на ръката си.

Халките се свързват и с много врачуване за бъдещето. Особено интересен ритуал е този, който предсказва дали една девойка ще се омъжи или ще остане стара мома. Трябва да се вземе халка на щастливо омъжена жена и да се наниже на косъм от косата на младата девойка. След това се поставя над чаша с вода, взета от река, която тече на юг. Поверието е, че ако брачната халка се удари в чашата, момата няма да се омъжи, а ако се върти бавно ще има сватба скоро. Друго интересно поверие разказва как младата девойка трябва да постави халката в чаша вода преди нощта на Нова година и след време вътре да се появи образа на младоженеца.  За рождество Христово пък жените, като месят питката, трябва на ръцете си да имат халка, в противен случай хляба ще стане нечист. При месенето пък на питката за сватбената церемония, все още някой поставят в брашното една от халките на младоженците, за да се нарече хляба.

Ако пък след сватбата един от младоженците почине, другият може да продължи да носи халката само че на другата ръка. За тези пък чиито, половинки са забегнали, се вярва, че ако ги погледнат през брачната халка, те ще се върнат обратно. Ако пък двойката подпише развод, трябва да захвърли халките и да не ги носи повече. Не може да се използват повторно. Повторно могат да се използват халките принадлежащи на родителите, но само ако те вече са празнували сребърна сватба.

Лошо поверие е, ако халката се постави върху ръкавица, значи че двойката няма да е дълго още дълго време. Интересно е и медицинското вярване, че кръвоизлив се лекува бързо, ако се пуснат няколко капки кръв през свален пръстен от мъртвец. Изобщо в българската народопсихология има много поверия за златните и сребърни халки и тяхното значение. Най-общите правила са следните –да не се губи, да не се подарява и да се носи символизирайки любовта.